Първото нещо, което трябва да сторите, е да си създадете безплатен акаунт. Просто отворете https://github.com, изберете си незаето потребителско име, посочете имейл адрес и парола и натиснете големия зелен бутон “Sign up for GitHub”.
Следващото нещо, което ще видите, е страницата с платени планове - засега можете да я игнорирате. GitHub ще ви изпрати имейл за потвърждение на подадения адрес. Продължете и направете това, доста е важно (както ще видите по-късно).
|
Note
|
GitHub предоставя почти всичките си функции безплатно, с изключение на някои по-модерни екстри. Платените планове на GitHub включват по-модерни инструменти и функции, както и увеличени лимити за безплатните услуги, но ние няма да се занимаваме с тях в тази книга. Повече информация за наличните планове и сравнения между плановете може да намерите на https://github.com/pricing. |
Щраквайки върху Octocat логото в горния ляв ъгъл на екрана, ще попаднете във вашата dashboard страница. Вече можете да ползвате GitHub.
В този момент, можете да се свързвате с хранилищата си по HTTPS с името и паролата, които създадохте при регистрацията. Обаче, за просто клониране на публични проекти, те не са ви нужни - акаунтът, който създадохте влиза в действие когато правите огледални копия на хранилища (fork) и изпращате промени към тези копия по-късно.
Ако искате да използвате SSH отдалечени хранилища, ще трябва да конфигурирате публичен ключ. Ако още нямате такъв, погледнете ch04-git-on-the-server.asc. Отворете настройките на акаунта през линка в горната дясна част на прозореца:
След това, изберете “SSH keys” секцията отляво.
Оттук, натиснете бутона “Add an SSH key”, дайте описателно име на ключа, вмъкнете съдържанието на файла ви ~/.ssh/id_rsa.pub (или както сте го кръстили) в text area полето и натиснете “Add key”.
|
Note
|
Дайте име на SSH ключ, което се помни. Можете да използвате имена като "My Laptop" или "Work Account", така че ако искате по-късно да изтриете даден ключ, да можете лесно да разберете кой е той всъщност. |
След това, ако желаете, можете да замените генерирания автоматично аватар с изображение по ваш вкус. Отворете секцията “Profile” (над SSH Keys) и натиснете “Upload new picture”.
Ние сме избрали копие на Git логото на нашия диск и след това получаваме възможност да го изрежем.
Сега всеки път, когато правите нещо в сайта, другите ще виждат аватара ви до потребителското име.
Ако сте качили аватар в популярната услуга Gravatar (често ползвана за Wordpress акаунти), то той ще бъде използван по подразбиране и няма нужда да минавате през тази стъпка.
GitHub използва имейл адреса, за да асоциира Git къмитите с вашия потребител. Ако използвате няколко адреса във вашите къмити и искате GitHub да ги свързва правилно, ще трябва да ги добавите всичките в Emails секцията на административния интерфейс.
В Добавяне на имейл адреси можем да видим някои от различните възможни статуси. Най-горният адрес се верифицира и определя като основен такъв, което значи че ще бъде използван за получаване на нотификации. Вторият адрес също се верифицира и може да бъде използван за основен, ако желаете да ги размените. Последният адрес не се верифицира и не може да се използва като основен. Ако GitHub види някой от тези адреси в къмит съобщенията в кое да е хранилище в сайта, то те ще бъдат асоциирани с вашия потребител.
Накрая, за допълнителна сигурност, определено е добре да настроите функцията за Two-factor Authentication или “2FA”. Двустъпковата автентикация е оторизационен механизъм, който е много популярен напоследък като средство за намаляване на риска от открадване на акаунта, в случай че някой разбере паролата ви. Включването ѝ ще укаже на GitHub да изисква два различни метода за оторизиране на достъпа, така че ако единият от тях е компрометиран, атакуващият да не може да получи достъп до акаунта ви.
Можете да откриете настройките за Two-factor Authentication в секцията Security на Account settings.
Ако натиснете бутона “Set up two-factor authentication”, ще се отвори конфигурационна страница, в която можете да изберете да използвате телефонно приложение за генериране на вторичен код за достъп (“time based one-time password”), или пък можете да укажете на GitHub да ви изпраща SMS с кода всеки път, когато се логвате.
След като изберете желания метод и изпълните инструкциите за настройка на 2FA, акаунтът ви ще бъде малко по-защитен и ще трябва да въведете код за достъп в допълнение към паролата си всеки път, когато се логвате в GitHub.